Здравейте, Аз съм Деси!
Написала съм хиляди вестникарски дописки. Направила съм хиляди телевизионни интервюта. Водила съм десетки събития и конференции. Била съм на малки и големи сцени. Години наред съм се учила в практиката, която е осмислила теорията. И знам как човек може да стане по-добър в появите си пред публика. Как презентациите могат да спрат да бъдат нещо скучно, което трябва да бъде издържано, а после забравено. Как медиите могат да спрат да бъдат паралелна реалност, до която достъп имат само малцина избраници. И най-важното, как да говорите така, че да постигате целите си, а думите ви да оставят трайна следа.
Малко история
Факултет по журналистика и масови комуникации на Софийския университет “Свети Климент Охридски”
Решението да се явя на конкурса за репортер вестник „Сега“ е едно от най-добрите, които съм взимала. Журналистиката е като публичното говорене – учи се с практиката. Започнах работа още като студент втори курс и там за мен започна истинското учене. Бойното ми кръщение беше скандалът Бил Клинтън – Моника Люински, който разтърси Америка.
В продължение на 2 години кръстосвах между Външно министерство и Министерски съвет. В този период започна делото срещу българските медици в Либия, които бяха обвинени в умишленото заразяване със СПИН на 400 либийски деца. Най-ярките ми спомени от тези години са свързани с неговото отразяване.
Винаги съм била изключително фокусирана в съдържанието. Попадайки в телевизията, бързо трябваше да осъзная, че подценяването на формата е груба грешка. „Опаковката“ винаги има значение. Точно както в публичното говорене. Първият ми работен ден в bTV беше 1 май 2002 г, – Денят на труда. Следващите 5 години минаха на бърз каданс – президенти, премиери, министри, заседания, пресконференции, брифинги, връчвания и връщания
„Двойният живот на Ванко 1“ спечели първа награда в конкурса за разследваща журналистика на асоциация „Разследващи журналисти“. В документалния филм, който беше излъчен в „bTV Репортерите“, изследвах влиянието върху тийнейджърите на обвинения в трафик на хора и склоняване към проституция рапър, а една от жертвите му сподели от първо лице какво е преживяла.
Голямата наградата в категория „Телевизия“ на журналистическия конкурс „Робер Шуман“ беше присъдена на документалния филм „Трафик“, в който проследявам съдбата на едно от стотиците български момичета, подмамени с обещания за хубав живот и принудени впоследствие да проституират в Западна Европа.
В следващите няколко години пишех освен за AMICA, и за Max и L’Europeo.
Така започна едно неочаквано дълго приключение.
През последните 10 години освен хиляди интервюта успях да направя още няколко неща – скачах с парашут, ходих по въже, летях с балон, пях и танцувах на живо в ефир (въпреки че това са едни от нещата, които най-малко мога). Убедих се още веднъж колко важна е подготовката (така е и в публичното говорене), къде минава границата между добрата импровизация и
